Топ 4 - страхувайте се!

Докато гледах Манчестър Сити - Ливърпул изникнаха множество въпроси в съзнанието ми. Дали наистина този сбор от звезди се е научил да играе като отбор? Толкова бързо? Дали пък Ливърпул бяха адски слаби? Мотивацията на футболистите дойде от присъствието на Шейха? Може би, има по малко от всичко. Този отбор е пълен с качества и има шанс тази година да повтори постижението на Тотнъм от предния сезон - пробив в Топ 4. Именно в първия мач срещу "Шпорите" се видя, че има доста работа около тима на "сините от Манчестър". После те показаха супер форма. Просто е трудно човек да предвиди развието на клуб с толкова много неизвестни. Но все пак трябва да отчетем едно нещо - водещите четири отбора в Английското първенство трябва да се страхуват от Сити.

"Гражданите" направо попиляха Пуул. Можете ли да си представите, че дори Стивън "Лъвското сърце" Джерард не можа да вдъхнови съотборниците си, както го е правил вече стотици пъти? Той се мъчеше и се бореше, но защитата на "сините" просто беше на невероятно високо ниво. А в нападение се видя бляскавото бъдеще на това момче - Адам Джонсън. А когато в халфовата линия имаш Гарет Бари, които все повече застрашава титулярното място на Франк Лампард в националния отбор, просто трябва да знаеш, че зрелището ще бъде на ниво.
Най-хубавото за мен, от тази петролна приказка, която Манчестър Сити изживява, е че се залага на англииски играчи. Да, отборът имаше 6 ( шест!) футболиста, които спокойно могат да защитават знамето на Англия. Гарет Бари и Джеймс Милнър са в селекцията на "Трите лъва", а Адам Джонсън и Мика (Майка) Ричардс тепърва ще се налагат във формацията на Дон Фабио. Джулиан Лескът също е в разширения състав на островната държава. А защо Джо Харт да не застане под рамката на вратата на националния отбор? Пост, които толкова много измъчваше състава по време на Световното първенство. Джо Харт, Джулиан Лескът, Мика (Майка) Ричардс, Гарет Бари, Джеймс Милнър, Адам Джонсън. Запомнете тези имена и дано те да са в основата на този Манчестър Сити. Защото така ще спечелят овациите на всички неутрални фенове в Англия. Тенденция е да не се залага на местни момчета и определено това дразни хората от Острова.
Естествено, не мога да направя прогноза и да съдя за играта на Сити от няколко мача, но предполагам, че те ще задържат високото ниво, което демонстрират досега и ще се борят за първите четири места в Премиршип. Все пак селекцията, която направиха засенчи дори тази на Реал (Мадрид) отпреди няколко години. А всички бяхме свидетели на гръмките провали на "Белия балет" в последно време. Сработването на този отбор ще бъде най-трудната задача за Роберто Манчини. Италианецът тепърва ще бъде изправян пред претенциите и изискванията на звездите си. Дали Давид Силва ще бъде доволен с ролята на резерва? Или пък СуперМарио? Не вярвам. Дано да се намери правилният състав, в който всеки да получава достатъчно време и да може да разкрие потенциала си. Защото ще стане страшно. Най-вече за треньора. Трябва да имаш много добър контакт с играчите си и да разбираш какво е за една звезда да не е твърд титуляр. Дано Манчини се справи. В Сити трябва да са наясно, че история не се купува. Тя се гради с години и много упорство, труд и усилия. Техния отбор съдържа достатъчно играчи с големи характери, с които съставът да достигне върха.
Уважението, което Манчестър Сити гради към себе си започно стремглаво да расте. Всеки отбор вече проявява респект към този отбор. Скептиците ще кажат, че е почти невъзможно да сглобиш толкова бързо състав и да накараш играчите си да играят като от отбор. Моето мнение - "Impossible is nothing!".

Животното от Майорка

Един от най-добрите тенистити на нашето време. Безмилостната левачка на Рафаел Надал му спечели толкова много слава по кортовете. Изненадващо за много хора е, че Рафа все още живее при родителите си след като вече има милиони в банковата си сметка. Според мен това не е нищо повече от привързаност към най-важното нещо на света - семейството. Толкова много хора загубват реалната си преценка за живота след като са спечелили милиони, но младият испанец не е един от тях. Въпреки че е част от славното поколение испански спортисти (включвам НБА Испания, националния отбор по футбол на Испания, Барселона, националния отбор по волейбол на Испания, Фернандо Алонсо и още много испанци, които донесоха много спортни радости на страната през последното десетилетие) Рафа е здраво стъпил на земята. Явно той е възпитаван в пределна скромност, която е изградила характера му.

За мен, Надал е олицетворение на перфектния атлет. Просто се вижда отстрани как подържа формата си и се грижи за себе си чрез постоянни тренировки и, разбира се, правилно хранене. Доста често похапва банан по време на почивките си между геймовете и сетовете.
Властелинът на червените кортове заслужава уважението на всеки един тенесист, защото именно той е един от малкото, които имат положителен баланс срещу Роджър Федерер. Те двамата оформиха най-великото съперничество в мъжкия тенис от нашето време, а защо не и най-великото изобщо. Според мен, испанецът е единственият в момента, който може да се противопоставя с завидно постоянство на перфектния на моменти швейцарец. Рафаел Надал победи Роджър Федерер в онзи знаков мач за мъжкия тенис. Най - дългият финал на Уимбълдън бе спечелен от испанеца след много труд, упорство и късмет.
Настоящият №1 в световната ранглиста за мъже е човек, който си е проправил път между големите още много млад. Но това не му пречи да задържи това постоянство и да си извоюва вече 8 титли от Големия шлем.Той се задържа в челото на класацията вече няколко години подред и не дава никакви индикации, че скоро може да не се намира там. Може би, единственото контузиите в коленето, които често измъчват Надал, може да му попречат да подържа формата си на най-високо ниво в бъдеще. Но когато е здрав, много трудно някой би победил испанеца. Епизодичните загуби (например тази от Анди Мъри) са за доброто на Рафа Надал, защото това би му дала допълнителна мотивация да се развива.
Просто е удоволствие да гледаш как Надал съсипва поредния съперник. Мощта, която притежава Рафа просто пълни душите на публиката. Силата и яростта, с която победителят в четири от последните пет издания на Ролан Гарос, играе ни подсказват, че той още не е загубил вълчия си апетит за трофеи, въпреки че в момента има предостатъчно.
Мнозина го определят за бъдещето на тениса. За човекът, който ще бъде под номер 1 в близките няколко години. И с право. Рафаел Надал ще потвърди тези очаквания. И то със сигурност. Дано и Роджър Федерер да не изгуби формата си( А аз мисля, че той скоро няма да залезе) и да ставаме свидетели на още няколко титанични сблъсака между двамата.

Марио Балотели - бъдеща звезда или провален талант?

Марио Балотели премина в редиците на Манчестър Сити и допълни колекцията от звезди, която "гражданите" градят. Едва ли има човек, който се интересува от футбол и не е запознат с качествата на младия италианец.
Аз мисля, че е за добро това, че премина в състава на Сити, защото там ,може би, ще има шанса да покаже наистина потенциала си. Няма да има публика, която е изпълнена с нереални очаквания към него. Публика, която критикуваше всяка негова грешна стъпка. В Италия са доста по-назад от Англия и там расизмът все още присъства. И това, че премина в отбора на сините от Манчестър, е идеално за Марио, който вече няма да се "радва" на подвикванията на гостуващите агитки, а и дори на тези на своята собствена, отностно цвета на кожата му. Необременен от това, че задължително трябва да изпълни желанията на претенцизионите италианци, младокът ще намери своя ритъм и ще се превърне в основна част от състава на Роберто Манчини. Стига да подтисне малко животинското в себе си и да израстне в личен план. Аз мисля, че основното е да се научи да не реагира първосигнално на всичко, което се случва около него. Това би му помогнало както на терена, така и в личния му живот. Ще се отрази и това, че се мести от една държава в друга, което си е доста стресиращо за един 20-годишен. Времето за аклиматизация трябва да не е прекалено дълго, защото в противен случай той няма да задоволява изискванията на публиката от Острова. Все пак англичаните са по-толерантни от италианците. Още чакат Бербатов да разкрие пълния си потенциал. Но това не им пречи да поставят веднага таланта на Марио под лупа. И това напрежение пак ще окаже стрес върху младата звезда. И само Бог знае дали това ще го мотивира или сломи.
Безспортно качествата на Марио Балотели могат да му отредят челно място в историята на този велик спорт и за това той може да загатне още сега - като се докаже в най-силното първенство в света - Премиершип. Но. Има едно голямо НО. Много хора са се проваляли заради характерите си. Че кой би могъл да усмири нарцистичния италианец след като дори Жозе Моуриньо не успя? Най-вероятно някой голям треньор-психолог. Май обаче няма по-голям от Жозе. Той е доказан мотиватор, но така и не успя да спре Марио да си хвърли демонстративно екипа пред препълнения "Сан Сиро". Дано Манчини се разбира по-добре с младока, защото иначе ни чака още един талант, гласен за най-добър в света и провалил се най-безславно.
Чепатият италианец е изоставен и осиновен малко след раждането си и това е оставило отпечатък върху характера и поведението му. Постоянните изблици на гняв и това, че не се съобразяваше с никой изиграха лоша шега на Марио Балотели и в един момент цяла Италия го беше намразила. Но всяко зло за добро. Започвайки от нулата нападателят ще трябва да докаже на света, че може да стане едно от наистина големите имена във футбола. Около нападателя никога не е скучно, така че може да очакваме голямо представление от него, както на терена, така и извън него. Безспорно много хора ще следят развитието на Балотели. Един ден ще го възхваляват, а на другия ще го плюят. Дано да е свикнал. Звучи ми като негово ежедневие за далечното бъдеще. Аз мисля, че той все пак ще се справи и ще затвори устите на много критици, които само се чудят с какво да запълват вестниците си. Просто му трябва време и разбиране.

"Лети като пеперуда, жили като пчела..."

В една от многото латински поговорки се казва следното - "Съдбата обича смелите". Смелостта е качество, което притежават изключително малко хора в днешно време и статията ми днес е посветена на един човек, който притежава изключително много от този добродетел. Казвам добродетел, защото само смели хора са способни да правят велики неща и да станат големи имена.
Касиус Клей. По-късно Мохамед Али. Човекът, който имаше смелостта да си държи смъкнат гарда и да не си предпазва лицето.Най-харизматичният боксьор. Човекът, който е изградил Златната Ера в тежката категория на този кървав спорт. Той е възродил традициите и е показал на много хора, че боксът не е умрял. Страхотната му физика и уникалното му движение по ринга, което е определяно като танц, му носят няколко титли в тежка категория.
Един човек е казал на Мохамед Али - „Добре, добре, ще станеш световен шампион, ще станеш...“. Дали този човек е пророк или просто наистина си е взел поука, след като Али му е нанесъл подобаващ побой заради непрестанните подигравки и обиди на расова основа, които е понасял, но Мохамед реално става световен шампион и то няколко пъти. 18-годишният тогава младеж с нищо не е бил заслужил подигравките към себе си и е отвърнал подобаващо на нападките.
Едва ли в днешно време може да се появи такъв човек като Мохамед Али. Гледайки филма "When we were kings" ( "Когато бяхме крале" - препоръчвам го на всеки, дори и да не е запален фен на бокса) останах впечатлен от харизмата и заразния спортен и шампионски дух, който той носи в себе си. Всички хора около него просто сияят от неговия позитивизъм и чувство за хумор, което не го напуска дори и преди някои от най - важните му мачове.
Впрочем, две са срещите на Мохамед Али, които могат гордо да носят прозвището "Мач на века". Едната е срещу Джо Фрейзър, а другата срещу Джордж Форман. Срещу Фрейзър Али за първи път губи в професионалната си кариера. Но това не сломява великия шампион. Затова се нарича "велик" - защото може да губи. Мохамед Али печели срещата си срещу Джордж Форман (боксьор с чудовищни размери и убийствен удар) и след това стават приятели. Въпреки милионите конспирации за мача им в Киншаса - Форман бил упоен; били разхлабени въжетата на ринга и т.н. - Али отново е световен шампион.
Влиянието на някои хора върху определен спорт е неизбежно. Тези хора, които са предопределени да възродят нещо, да вдъхнат живот на една изгубена кауза. Те остават завинаги в сърцата на милиони хора и за тях се говори с години. Именно такъв е Мохамед Али. Човекът, който превърна един от най-кървавите спортове в изкуство, което той уникално твореше и превръщаше в наслада за окото.