Непредсказуем мач на "Емиратс" !

Арсенал и Барселона за пореден път доказаха, че играят най-добрият футбол в Европа. Двата отбора направиха куп пропуски и така не успяха да покажат на зрителите мач с още повече голове. Барселона показа голяма част от блясака си, но и неговата тъмна страна. Отпускането на моменти костваше на каталунците контрола на мача в решителни моменти. Арсенал показа, че има характер, след като при почти сигурно загубен мач се изправи и се докопа до равенството, оставяйки си вратичка за реванша. Уникални пропуски за Меси, Шави и Ибрахимович лишиха Барса от повече отбелязани голове. Все пак прекрасен мач за шведа, относно отбелязването на голове. Той демонстрира леко изолирана игра от стила на каталунците, но просто геният му нямаше как да остане встрани и заби 2 гола във вратата на "артилеристите". Слаб мач, според мен, за Меси, тъй като той не заемаше централна роля в отбора на Барса. Имаше, разбира се, приказни отигравания, но те далеч не бяха достатъчно. Като цяло се виждаше, че Барселона налага своето темпо, но то е предимно с пасове по ширина и някакси липсваше острота, която наистина да смачка Арсенал и да им покаже, че именно този отбор спечели 6 купи миналия сезон. Арсенал, от своя страна, не остана длъжен на каталунците и също имаше доста шансове за отбелязване на гол. Просто малшанса попречи на "артилеристите" да изиграят 100 %-тов двубой, поради ранните контузии на Аршавин и Галас. Ако те бяха на лице, особенно Аршавин, фланговете на Арсенал щяха да са доста по-неприятно място за игра за Барса. Фабрегас отново доказа, че е голям футболист, след като не беше напълно възстановен, но все пак игра пълни 90 минути и дори отбеляза гол. Колко имаше дузпа, не се знае, но все пак... Никлас Бендтнер беше футболистът за Арсенал, който изигра много надъхан мач и дори за секунда не се отказа от това да се бори за вкарване на голове във мрежата на каталунците. Малшанс го лиши от възможността той сам да го стори след удар с глава.Много качествен двубой, в който победи красивият футбол и тези два отбора показаха на останалите европейски тимове, че такъв тип игра е предпочитан от всички.

Байерн доказа класата си!

Байерн Мюнхен доказа на всички футболни специалисти, че да считаш Юнайтед за фаворит на Алианцарена е доста смело заключение. Просто баварците изиграха тактически перфектно този мач и доказаха, че са един от фаворитите в Шампионската лига.
Юнайтед, както обикновенно, започна със схема с един чист нападател, която се оказа, че не е достатъчно ефективна, когато срещу теб играят добре подготвен и тактически обигран състав. Под опеката на Ван Гаал, Мюнхен бавно, но стремглаво расте в игрови план и набира скорост, възвърщайки позициите си сред доминиращите тимове в цяла Европа. След изстрадания успех срещу Шалке(брилятна самостоятелна акция на Робен) Байерн подсказа, че и германски клуб може да опита да направи требъл. Байерн от самото начало на мача наложи своето темпо и загърби всякакви психологически предпоставки, че щом "Червените дяволи" са срещу теб - сваляш гащите и чакаш. Когато Рууни отбеляза поредния си гол, той по-скоро подейства като мотивация на германците, които не спряха да атакуват и пропуснаха доста чисти положения. Манчестър също имаше своите положения, но загубиха остротата на атаката си(ако въобще са я имали) след тоталното затваряне на играта и спиране стремежа на крилата да се впускат в пробиви. Мартин Демикелис показа как трябва да се играе срещу Уейн и намали шансовете му за изява до минимум. Доста се усещаше липсата на Ариен Робен, който изгледа двубоя от трибуните(контузия) и баварците разчитаха основно на левия си фланг, където действаше Франк Рибери. Доста опасности създаде френското крило, но освен гола му, пред него не се откриха чисти положения и той не доказа защо е бил искан от европейските грандове през миналия трансферен прозорец. Юнайтед не показа типичните за неговия стил контраатаки, които сякаш се брояха на пръсти. С влизането на Димитър Бербатов просто атакуващите планове на Манчестер съвсем закуцаха и те нямаха никакъв шанс до края на мача(освен гредата на Видич след корнер). Ивица Олич за пореден път, през сезона, се оказа ключов играч на Байерн, който носи важни победи в точните моменти. Сега остава единствено мюнхенци да докажат още веднъж класата си в реванша на "Театъра на мечтите".

Специалният доказа, че не губи на "Станфорд Бридж" !

След края на двубоя Челси - Интер дълго време разсъждавах върху играта, която наблюдавах. Интер бе изцяло различен отбор в сравнение с предходните години! Просто ярко личаха промените, които Моуриньо беше направил. Стегната защита и халфова линия, както и атака, която само чакаше удобен момент, за да реализира създадените положения. Какво повече може да искаш от един реванш на чужд терен? Един магичен холандец за пореден път доказа на Реал Мадрид, че беше грешка да го продават. Както сам коментатора каза - "Четири извеждащи, на чиста позиция, подавания за едно полувреме... Срещу Челси!" Достатъчно красноречиви думи за играта на Уесли Снайдер. Въпреки това и Челси имаха своите шансове, но просто може би наистина нямаха ден. Не им спореше играта и почти нищо не се получаваше. Жозе Моуриньо показа прецизна треньорска тактика, на която всеки друг би завидял. Да спечелиш срещу водача във временното класиране във Висшата лига на Англия въобще не е малко постижение. Все пак проклятието беше разбито и с нетърпение ще очакваме как ще се развият нещата. Просто в следващите кръгове на Шампионската лига остават наистина най - добрите. А старият познайник на Моуриньо - Сър Алекс Фъргюсън може да му поднесе изненада, изнасяйки му лекция, в която опитният шотландец да свали португалеца на земята. Но засега Жозе може да мечтае и да се радва, че отново доказа, че мястото му е сред световният треньорски елит.

Как ганаец, аржентинец и българин биха помогнали на Англия?

След контролата на Англия с Египет (носител на последния трофей от Купата на Африканските нации) стана ясно кои са силните и слабите страни на Англия. След бурно начало за "фараоните" и видимо изненаданите англичани, играта се успокои и Англия наложи своето темпо. Скоро бях прочел за това, че на Рууни му било трудно в националния отбор, защото Бербатов не бил до него. В този мач си пролича, че Уейн няма достоен партньор в атака. Честите контузии на Оуен Харгрийвс са причината Острова да остане без добър играч в доста важна зона от терана - между полузащитниците и защитниците. В Астън Вила Джеймс Милнър си има Стилиян Петров. В Челси Лампард си има Майкал Есиен. В Ливърпул Джерард си има Хавиер Масчерано. Именно според мен такъв тип играч липсва на Англия. Многото пропуски също не са за отминаване. Две чисти пропуснати положение спомогнаха за Франк Лампард още на почивката да се отправи към душовете. Стивън Джерард не показа достатъчно за да докаже, че наистина заслужава да носи капитанската лента на Острова. Джеймс Милнър се включи добре в състава, но си пролича че още не е свикнал с отбора и му трябва време да се приспособи. Общото между играчите на Челси, Ливърпул и Астън Вила е това, че те се нуждаят от своите "черноработници". Тези, които да рушат играта на противника и да оставят на офанзивните полузащитници пространства и да ги подсигуряват. Въображението на атакуващите халфове много повече би заработило в офанзивен план, след като знаят че зад себе си имат стабилен дефанзивен халф. Според мен, Фабио Капело осъзнава, че му трябва точно такъв тип играч и би си пожелал един измежду Стилиян, Есиен и Хавиер. Кой би бил той може само да гадаем.