Топ 4 - страхувайте се!

Докато гледах Манчестър Сити - Ливърпул изникнаха множество въпроси в съзнанието ми. Дали наистина този сбор от звезди се е научил да играе като отбор? Толкова бързо? Дали пък Ливърпул бяха адски слаби? Мотивацията на футболистите дойде от присъствието на Шейха? Може би, има по малко от всичко. Този отбор е пълен с качества и има шанс тази година да повтори постижението на Тотнъм от предния сезон - пробив в Топ 4. Именно в първия мач срещу "Шпорите" се видя, че има доста работа около тима на "сините от Манчестър". После те показаха супер форма. Просто е трудно човек да предвиди развието на клуб с толкова много неизвестни. Но все пак трябва да отчетем едно нещо - водещите четири отбора в Английското първенство трябва да се страхуват от Сити.

"Гражданите" направо попиляха Пуул. Можете ли да си представите, че дори Стивън "Лъвското сърце" Джерард не можа да вдъхнови съотборниците си, както го е правил вече стотици пъти? Той се мъчеше и се бореше, но защитата на "сините" просто беше на невероятно високо ниво. А в нападение се видя бляскавото бъдеще на това момче - Адам Джонсън. А когато в халфовата линия имаш Гарет Бари, които все повече застрашава титулярното място на Франк Лампард в националния отбор, просто трябва да знаеш, че зрелището ще бъде на ниво.
Най-хубавото за мен, от тази петролна приказка, която Манчестър Сити изживява, е че се залага на англииски играчи. Да, отборът имаше 6 ( шест!) футболиста, които спокойно могат да защитават знамето на Англия. Гарет Бари и Джеймс Милнър са в селекцията на "Трите лъва", а Адам Джонсън и Мика (Майка) Ричардс тепърва ще се налагат във формацията на Дон Фабио. Джулиан Лескът също е в разширения състав на островната държава. А защо Джо Харт да не застане под рамката на вратата на националния отбор? Пост, които толкова много измъчваше състава по време на Световното първенство. Джо Харт, Джулиан Лескът, Мика (Майка) Ричардс, Гарет Бари, Джеймс Милнър, Адам Джонсън. Запомнете тези имена и дано те да са в основата на този Манчестър Сити. Защото така ще спечелят овациите на всички неутрални фенове в Англия. Тенденция е да не се залага на местни момчета и определено това дразни хората от Острова.
Естествено, не мога да направя прогноза и да съдя за играта на Сити от няколко мача, но предполагам, че те ще задържат високото ниво, което демонстрират досега и ще се борят за първите четири места в Премиршип. Все пак селекцията, която направиха засенчи дори тази на Реал (Мадрид) отпреди няколко години. А всички бяхме свидетели на гръмките провали на "Белия балет" в последно време. Сработването на този отбор ще бъде най-трудната задача за Роберто Манчини. Италианецът тепърва ще бъде изправян пред претенциите и изискванията на звездите си. Дали Давид Силва ще бъде доволен с ролята на резерва? Или пък СуперМарио? Не вярвам. Дано да се намери правилният състав, в който всеки да получава достатъчно време и да може да разкрие потенциала си. Защото ще стане страшно. Най-вече за треньора. Трябва да имаш много добър контакт с играчите си и да разбираш какво е за една звезда да не е твърд титуляр. Дано Манчини се справи. В Сити трябва да са наясно, че история не се купува. Тя се гради с години и много упорство, труд и усилия. Техния отбор съдържа достатъчно играчи с големи характери, с които съставът да достигне върха.
Уважението, което Манчестър Сити гради към себе си започно стремглаво да расте. Всеки отбор вече проявява респект към този отбор. Скептиците ще кажат, че е почти невъзможно да сглобиш толкова бързо състав и да накараш играчите си да играят като от отбор. Моето мнение - "Impossible is nothing!".

Животното от Майорка

Един от най-добрите тенистити на нашето време. Безмилостната левачка на Рафаел Надал му спечели толкова много слава по кортовете. Изненадващо за много хора е, че Рафа все още живее при родителите си след като вече има милиони в банковата си сметка. Според мен това не е нищо повече от привързаност към най-важното нещо на света - семейството. Толкова много хора загубват реалната си преценка за живота след като са спечелили милиони, но младият испанец не е един от тях. Въпреки че е част от славното поколение испански спортисти (включвам НБА Испания, националния отбор по футбол на Испания, Барселона, националния отбор по волейбол на Испания, Фернандо Алонсо и още много испанци, които донесоха много спортни радости на страната през последното десетилетие) Рафа е здраво стъпил на земята. Явно той е възпитаван в пределна скромност, която е изградила характера му.

За мен, Надал е олицетворение на перфектния атлет. Просто се вижда отстрани как подържа формата си и се грижи за себе си чрез постоянни тренировки и, разбира се, правилно хранене. Доста често похапва банан по време на почивките си между геймовете и сетовете.
Властелинът на червените кортове заслужава уважението на всеки един тенесист, защото именно той е един от малкото, които имат положителен баланс срещу Роджър Федерер. Те двамата оформиха най-великото съперничество в мъжкия тенис от нашето време, а защо не и най-великото изобщо. Според мен, испанецът е единственият в момента, който може да се противопоставя с завидно постоянство на перфектния на моменти швейцарец. Рафаел Надал победи Роджър Федерер в онзи знаков мач за мъжкия тенис. Най - дългият финал на Уимбълдън бе спечелен от испанеца след много труд, упорство и късмет.
Настоящият №1 в световната ранглиста за мъже е човек, който си е проправил път между големите още много млад. Но това не му пречи да задържи това постоянство и да си извоюва вече 8 титли от Големия шлем.Той се задържа в челото на класацията вече няколко години подред и не дава никакви индикации, че скоро може да не се намира там. Може би, единственото контузиите в коленето, които често измъчват Надал, може да му попречат да подържа формата си на най-високо ниво в бъдеще. Но когато е здрав, много трудно някой би победил испанеца. Епизодичните загуби (например тази от Анди Мъри) са за доброто на Рафа Надал, защото това би му дала допълнителна мотивация да се развива.
Просто е удоволствие да гледаш как Надал съсипва поредния съперник. Мощта, която притежава Рафа просто пълни душите на публиката. Силата и яростта, с която победителят в четири от последните пет издания на Ролан Гарос, играе ни подсказват, че той още не е загубил вълчия си апетит за трофеи, въпреки че в момента има предостатъчно.
Мнозина го определят за бъдещето на тениса. За човекът, който ще бъде под номер 1 в близките няколко години. И с право. Рафаел Надал ще потвърди тези очаквания. И то със сигурност. Дано и Роджър Федерер да не изгуби формата си( А аз мисля, че той скоро няма да залезе) и да ставаме свидетели на още няколко титанични сблъсака между двамата.

Марио Балотели - бъдеща звезда или провален талант?

Марио Балотели премина в редиците на Манчестър Сити и допълни колекцията от звезди, която "гражданите" градят. Едва ли има човек, който се интересува от футбол и не е запознат с качествата на младия италианец.
Аз мисля, че е за добро това, че премина в състава на Сити, защото там ,може би, ще има шанса да покаже наистина потенциала си. Няма да има публика, която е изпълнена с нереални очаквания към него. Публика, която критикуваше всяка негова грешна стъпка. В Италия са доста по-назад от Англия и там расизмът все още присъства. И това, че премина в отбора на сините от Манчестър, е идеално за Марио, който вече няма да се "радва" на подвикванията на гостуващите агитки, а и дори на тези на своята собствена, отностно цвета на кожата му. Необременен от това, че задължително трябва да изпълни желанията на претенцизионите италианци, младокът ще намери своя ритъм и ще се превърне в основна част от състава на Роберто Манчини. Стига да подтисне малко животинското в себе си и да израстне в личен план. Аз мисля, че основното е да се научи да не реагира първосигнално на всичко, което се случва около него. Това би му помогнало както на терена, така и в личния му живот. Ще се отрази и това, че се мести от една държава в друга, което си е доста стресиращо за един 20-годишен. Времето за аклиматизация трябва да не е прекалено дълго, защото в противен случай той няма да задоволява изискванията на публиката от Острова. Все пак англичаните са по-толерантни от италианците. Още чакат Бербатов да разкрие пълния си потенциал. Но това не им пречи да поставят веднага таланта на Марио под лупа. И това напрежение пак ще окаже стрес върху младата звезда. И само Бог знае дали това ще го мотивира или сломи.
Безспортно качествата на Марио Балотели могат да му отредят челно място в историята на този велик спорт и за това той може да загатне още сега - като се докаже в най-силното първенство в света - Премиершип. Но. Има едно голямо НО. Много хора са се проваляли заради характерите си. Че кой би могъл да усмири нарцистичния италианец след като дори Жозе Моуриньо не успя? Най-вероятно някой голям треньор-психолог. Май обаче няма по-голям от Жозе. Той е доказан мотиватор, но така и не успя да спре Марио да си хвърли демонстративно екипа пред препълнения "Сан Сиро". Дано Манчини се разбира по-добре с младока, защото иначе ни чака още един талант, гласен за най-добър в света и провалил се най-безславно.
Чепатият италианец е изоставен и осиновен малко след раждането си и това е оставило отпечатък върху характера и поведението му. Постоянните изблици на гняв и това, че не се съобразяваше с никой изиграха лоша шега на Марио Балотели и в един момент цяла Италия го беше намразила. Но всяко зло за добро. Започвайки от нулата нападателят ще трябва да докаже на света, че може да стане едно от наистина големите имена във футбола. Около нападателя никога не е скучно, така че може да очакваме голямо представление от него, както на терена, така и извън него. Безспорно много хора ще следят развитието на Балотели. Един ден ще го възхваляват, а на другия ще го плюят. Дано да е свикнал. Звучи ми като негово ежедневие за далечното бъдеще. Аз мисля, че той все пак ще се справи и ще затвори устите на много критици, които само се чудят с какво да запълват вестниците си. Просто му трябва време и разбиране.

"Лети като пеперуда, жили като пчела..."

В една от многото латински поговорки се казва следното - "Съдбата обича смелите". Смелостта е качество, което притежават изключително малко хора в днешно време и статията ми днес е посветена на един човек, който притежава изключително много от този добродетел. Казвам добродетел, защото само смели хора са способни да правят велики неща и да станат големи имена.
Касиус Клей. По-късно Мохамед Али. Човекът, който имаше смелостта да си държи смъкнат гарда и да не си предпазва лицето.Най-харизматичният боксьор. Човекът, който е изградил Златната Ера в тежката категория на този кървав спорт. Той е възродил традициите и е показал на много хора, че боксът не е умрял. Страхотната му физика и уникалното му движение по ринга, което е определяно като танц, му носят няколко титли в тежка категория.
Един човек е казал на Мохамед Али - „Добре, добре, ще станеш световен шампион, ще станеш...“. Дали този човек е пророк или просто наистина си е взел поука, след като Али му е нанесъл подобаващ побой заради непрестанните подигравки и обиди на расова основа, които е понасял, но Мохамед реално става световен шампион и то няколко пъти. 18-годишният тогава младеж с нищо не е бил заслужил подигравките към себе си и е отвърнал подобаващо на нападките.
Едва ли в днешно време може да се появи такъв човек като Мохамед Али. Гледайки филма "When we were kings" ( "Когато бяхме крале" - препоръчвам го на всеки, дори и да не е запален фен на бокса) останах впечатлен от харизмата и заразния спортен и шампионски дух, който той носи в себе си. Всички хора около него просто сияят от неговия позитивизъм и чувство за хумор, което не го напуска дори и преди някои от най - важните му мачове.
Впрочем, две са срещите на Мохамед Али, които могат гордо да носят прозвището "Мач на века". Едната е срещу Джо Фрейзър, а другата срещу Джордж Форман. Срещу Фрейзър Али за първи път губи в професионалната си кариера. Но това не сломява великия шампион. Затова се нарича "велик" - защото може да губи. Мохамед Али печели срещата си срещу Джордж Форман (боксьор с чудовищни размери и убийствен удар) и след това стават приятели. Въпреки милионите конспирации за мача им в Киншаса - Форман бил упоен; били разхлабени въжетата на ринга и т.н. - Али отново е световен шампион.
Влиянието на някои хора върху определен спорт е неизбежно. Тези хора, които са предопределени да възродят нещо, да вдъхнат живот на една изгубена кауза. Те остават завинаги в сърцата на милиони хора и за тях се говори с години. Именно такъв е Мохамед Али. Човекът, който превърна един от най-кървавите спортове в изкуство, което той уникално твореше и превръщаше в наслада за окото.

Роден да бъде велик

Роджър Федерер. Определян от някои за най-добрия тенесист на всички времена. Други казват, че е невъзможно да се определи кой е най-великия тенесист изживявал се някога на корт, защото с развитието на играта и на технологиите около нея е много трудно да се прецени. Един от най-големите определено е скромния швейцарец.

Казват, че в съдбите на някои хора просто има предопределеност и се знае, че те ще оставят отпечатък върху хората около тях. Когато е бил на 6 години, той е започнал да се занимава с тенис и сигурно не е знаел, че ще стане велик шампион, но тя - Съдбата го е знаела.
Как може един човек да бъде толкова постоянен през 90% от кариерата си? Трудно. С нечовешки тренировки. С професионализъм. С нестихваща воля и жажда за победи, дори и да си спечелил всичко. Просто отдалеч личи на Федерер, че е гений. Просто не може, гледайки по телевизията, всичко да е толкова лесно (след като Роджър го прави с такава лекота), а в действителност нещата да са адски трудни и дори непосилни за почти всички професионални тенесисти. Движението по корта е основното му качество. Швейцарецът не изглежда нито толкова бърз, нито толкова силен (със сигурност няма бицепсите на Рафаел Надал). И все пак, винаги е на точното място с готовност да раздава или убииствени форхенди, или безпощадни бедхенди. Наслада за окото.
Роджър Федерер беше хомоген в подреждането на ATP няколко години подред, но след това Рафа му взе водаческата позиция. Почти всеки професионален спортист би подходил с арогантост и агресия, но швейцарецът има изградени железни нерви и възпитание, което му позволява да приема нещата такива каквито са. Без допълнителни драми. Просто запазване на самообладание и още повече тренировки. И беше спечелен Ролан Гарос. Търпението му беше възнаградено.
Когато един човек е обичан и обича е много лесно да се справя с тежките ситуции в кариерата си. Самият Федерер каза, че бащинството на две прекрасни близначки го е направило само по-улегнал и спокоен. Това определено зарежда един баща с положителни емоции.
Някои казват, че е свършено с великия швейцарец. Явно не са гледали скоро негов мач Просто има още много майсторство и шампионски дух в него. Дори и сега всичко да свърши, Федерер няма за какво да съжелява. Той има отредено челно място в историята на тениса.

Острието от Босна и Херцеговина

Мълниеносен шут с десния крак, който е разплаквал редица вратари. Прекрасна игра с глава (понякога от наглед невъзможни ситуации). Прекрасно пласиране. Сърце и постоянство. Това са само част от качествата на най-добрия босненски футболист в момента - Един Джеко. Невероятният талант от малката държава преминава пътя от полузащитник до един от най-резултатните нападатели в Европа през последните две години.
Нападателят преминава през няколко малки отбора преди Феликс Магат да го привлече в Волфсбург. Там той наистина разкрива качествата си и се превърна в един от футболистите от Балканския полуостров, за които говори цяла Европа. Освен това, Джеко е добър и в асистенциите - за последния сезон в Бундеслигата има 10 на брой.
Той спечели Сребърната Салатиера в Германия, но въпреки това може би клубът, в който се подвизава нападателя сега, е само стъпало в развитието на футболиста. Много от големите европейски клубове се интересуват от него, но засега от Волфсбург отказват да се разделят с него. Нещо повече - дори му предлагат капитанската лента, което ясно показва колко много той значи за отбора и как амбициите на клуба не спират с спечелването на титлата в Германия, а може би и пробив в Европа. Впрочем, именно при участието на отбора в Шампиоската лига, Един отбеляза първия си гол и то не във врата на кой да е, ами в тази на Манчестър Юнайтед, което автоматично привлече погледа на Сър Алекс Фъргюсън и веднага се заговори за преминаването на босненеца в редиците на "червените дяволи". С оглед на незадоволителното представяне на Димитър Бербатов, Един Джеко би бил доста добър избор, който да запълни пробоините в атаката на клуба от Манчестър.
Дано да не се получи, както се получи в историята с Бербатов. Той премина от клуб, в който беше звездата, в клуб, който изобилстваше от бляскави играчи и това отне от аурата му. Доста сходна е историята на Джеко, но с разлика, че бъдещето е пред босненеца, а кариерата на Митко е почти към своя край.
Все пак, Един Джеко заслужава шанс в клуб от по-голям калибър и дано там наистина да покаже, че сумите, които се предлагат за него в момента са оправдани.

Миг на гениалност

Всеки знае, че плеймекърът (най-често) е човекът с най-голям умствен потенциал в даден отбор. Именно по тази причина, през него минават не една, две атаки, а всички нападателни действия на тима. Той контролира, сътворява, проявява креативен ум и прави нещата да изглеждат лесни отстрани. Но дали наистина всичко е толкова лесно?
За жалост, напоследък се наблюдава тенденция позицията на този играч все повече да избелднява и неговите функции да се поемат от няколко футболиста, които имат по-голямо чувство за комбинативност, но се различават по няколко качества от класическата "десятка". А най-важното от тях е да имаш този момент на гениалност, който да накара другите да ахнат и да разберат, защото именно чрез теб се гради играта на отбора. Тези играчи още са наричани "барометър на отбора". Те могат да определят темпото на отбора. От тях зависи дали играта ще се разтегля или ще се разчита на мълниеносни контраатаки. Пасовете за тях, естествено идват, най-често, от тези хора, които раздават спокойно 40-50 метрови пасове с точността на ловец, който цели плячката си.
И все пак, този тип играч се губи. Защо? Може би, защото вече играта на скорост е много важна и отбор, притежаващ две бързи крила има предимство. Но примерно - финалът на Шампионската лига този сезон предложи два тима, единият разчитащ на класически плеймейкър, а другия на две бързи крила (едното беше наказано). Победи тимът с класическия играч, който свързва цялата игра на тима. Като цяло се наблюдава тенденция, при коята понякога типично крило поема функциите на "десятка", друг път дори нападател дирижира цялата игра на отбора (Пример: Диего Форлан освен, че носеше Уругвай на гърба си по време на целия Мондиал, че и дори пое ролята на разиграващ играч и това донесе успех на отбора. Поне донякъде.)
Но играчи като Уесли Снайдер, Рикардо Кака, Сеск Фабрегас, в миналото Зидан, все по-рядко намират място сред състави, в които седем от футболистите са с дефанзивни функции. Нещо твърде срещано, което никак не радва феновете. Дали и тази романтична фигура ще се заличи напълно за сметка на по-прагматичния футбол, който носи само минимални победи и грозна игра. Лишена от всякакъв "миг на гениалност".

Забравеното дете на Франция

Матю Фламини е французин с доста странен живот и професионална кариера, коята се лакатуши от славата до пълното разочарование.
Като дете пробива в състава на Олимпик Марсилия, клуба, за когото твърди, че е "в сърцето му". Не след дълго е забелязан от зоркото око на Арсен Венгер, който прави всичко възможно да го привлече в Арсенал.
В началото на Матю не му е съвсем лесно, след като в състава на "артилеристите" се подвизават Жилберто Силва, Патрик Виера и Еду. На младия французин му е доста трудно да намери място в средата на терена и затова е използван в началото и като десен бек. Въпреки несполуките, които Фламини претърпява в началото на периода си в Арсенал, той не се отказва и тренира усилено, доказвайки своя професионализъм.
В следващите години от престоя си на Емиратс, Матю търпеливо чака своя шанс и след напускането на Жилберто Силва, Патрик Виера и Еду, на французина му провървява и той ще използва шанса си максималко. Заформяйки един красив дует с Сеск Фабрегас, те се превръщат както и в добри приятели, така и в съотборници, които се разбират на терена само с очи.
Но тук идва пак падението на младата френска звезда. Незнайно защо той отказва да подпише нов договор с Арсенал и се пренасочва към Италианското Калчо. В това време, така и не получава шанс да се докаже в френския национален отбор. Наличието на много звезди в националната гарнитура на "петлите" затваря пътя на Фламини.
Той подписва договор с Милан, които му обещават титулярно място и възможност за развитие на кариерата на следващото стъпало. Но това така и не се случва. Матю все по-рядко попада в състава и не взема участие във всички мачове на "росонерите".
Може би, ще има следващ възход в кариерата на обещаващия дефанзивен халф, но може би и той ще остане в списъка с "вечните таланти". Зависи само от него.

Дилемата на Сеск

Сеск Фабрегас е сърцето на Арсенал и много хора си задават въпроса -" Дали ще направи грешка, ако премине в Барселона"? Все пак, Сеск е млад играч и бъдещето е пред него, но за всички запалянковци на каталунския отбор е мечта да видят младия испанец в екип с логото на Уницеф. Много се спекулира относно решението на играча и всеки ден излизат нови и нови изявления от двата клуба, които си противоречат. Мисля, че за всички е ясно, че рано или късно Фабрегас ще се завърне при сърцето си, което е оставил в Каталуния. Ако той вземе решение да остане в Арсенал? Това би го направило идол и пример за подражание на много млади футболисти, защото така се демонстрира уважение и лоялност към един клуб, който те е направил звезда и те е развил като футболист, и като личност. Ако продължи с добрите си игри и има късмет да не получава контузии често, той би могъл да си извоюва статус на легенда на "Емиратс" и да носи гордо прозвището "Капитан на Арсенал". Дали Сеск не трябва да се замисли за отношението, което е получил от Барселона, което го е накарало да потърси късмета си другаде? Дали не трябва сам да изясни причините си за напускане на каталунския гранд? Все пак не мисля, че е застрахован отново да не се постъпи така с него и да не му бъде даден шанс да покаже качествата си на "Камп Ноу". Барселона може да е странен клуб. Въпреки че, са най-добрият отбор в света, понякога допускат колосални грешки отностно младите си таланти. Не са достигнали още до нивото на Реал Мадрид. В Мадрид всеки втори талант е отритван и се дава шанс на все по-малко футболисти от школата да пробият в първия отбор. Но и Барса напоследък се забелязва тази тенденция много млади футболисти да си търсят нов отбор.Да, конкуренцията е убийствена, но мисля, че е малко некоректно спрямо другите отбори. Все пак доста други клубове развиват качествата на юноши на каталунците и впоследствие Барселона иска да си ги върне обратно като готов продукт. А те, разбира се, се връщат към "любовта си към каталунците". А Барселона дали споделя тяхната любов?