Всеки знае, че плеймекърът (най-често) е човекът с най-голям умствен потенциал в даден отбор. Именно по тази причина, през него минават не една, две атаки, а всички нападателни действия на тима. Той контролира, сътворява, проявява креативен ум и прави нещата да изглеждат лесни отстрани. Но дали наистина всичко е толкова лесно?
За жалост, напоследък се наблюдава тенденция позицията на този играч все повече да избелднява и неговите функции да се поемат от няколко футболиста, които имат по-голямо чувство за комбинативност, но се различават по няколко качества от класическата "десятка". А най-важното от тях е да имаш този момент на гениалност, който да накара другите да ахнат и да разберат, защото именно чрез теб се гради играта на отбора. Тези играчи още са наричани "барометър на отбора". Те могат да определят темпото на отбора. От тях зависи дали играта ще се разтегля или ще се разчита на мълниеносни контраатаки. Пасовете за тях, естествено идват, най-често, от тези хора, които раздават спокойно 40-50 метрови пасове с точността на ловец, който цели плячката си.
И все пак, този тип играч се губи. Защо? Може би, защото вече играта на скорост е много важна и отбор, притежаващ две бързи крила има предимство. Но примерно - финалът на Шампионската лига този сезон предложи два тима, единият разчитащ на класически плеймейкър, а другия на две бързи крила (едното беше наказано). Победи тимът с класическия играч, който свързва цялата игра на тима. Като цяло се наблюдава тенденция, при коята понякога типично крило поема функциите на "десятка", друг път дори нападател дирижира цялата игра на отбора (Пример: Диего Форлан освен, че носеше Уругвай на гърба си по време на целия Мондиал, че и дори пое ролята на разиграващ играч и това донесе успех на отбора. Поне донякъде.)
Но играчи като Уесли Снайдер, Рикардо Кака, Сеск Фабрегас, в миналото Зидан, все по-рядко намират място сред състави, в които седем от футболистите са с дефанзивни функции. Нещо твърде срещано, което никак не радва феновете. Дали и тази романтична фигура ще се заличи напълно за сметка на по-прагматичния футбол, който носи само минимални победи и грозна игра. Лишена от всякакъв "миг на гениалност".
За жалост, напоследък се наблюдава тенденция позицията на този играч все повече да избелднява и неговите функции да се поемат от няколко футболиста, които имат по-голямо чувство за комбинативност, но се различават по няколко качества от класическата "десятка". А най-важното от тях е да имаш този момент на гениалност, който да накара другите да ахнат и да разберат, защото именно чрез теб се гради играта на отбора. Тези играчи още са наричани "барометър на отбора". Те могат да определят темпото на отбора. От тях зависи дали играта ще се разтегля или ще се разчита на мълниеносни контраатаки. Пасовете за тях, естествено идват, най-често, от тези хора, които раздават спокойно 40-50 метрови пасове с точността на ловец, който цели плячката си.
И все пак, този тип играч се губи. Защо? Може би, защото вече играта на скорост е много важна и отбор, притежаващ две бързи крила има предимство. Но примерно - финалът на Шампионската лига този сезон предложи два тима, единият разчитащ на класически плеймейкър, а другия на две бързи крила (едното беше наказано). Победи тимът с класическия играч, който свързва цялата игра на тима. Като цяло се наблюдава тенденция, при коята понякога типично крило поема функциите на "десятка", друг път дори нападател дирижира цялата игра на отбора (Пример: Диего Форлан освен, че носеше Уругвай на гърба си по време на целия Мондиал, че и дори пое ролята на разиграващ играч и това донесе успех на отбора. Поне донякъде.)
Но играчи като Уесли Снайдер, Рикардо Кака, Сеск Фабрегас, в миналото Зидан, все по-рядко намират място сред състави, в които седем от футболистите са с дефанзивни функции. Нещо твърде срещано, което никак не радва феновете. Дали и тази романтична фигура ще се заличи напълно за сметка на по-прагматичния футбол, който носи само минимални победи и грозна игра. Лишена от всякакъв "миг на гениалност".
0 коментара:
Публикуване на коментар